Европейският съюз
Европейският съюз (съкратено ЕС,
Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави. Той е
самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от
съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните
компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз
(ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1
декември 2009 г
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен
пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е
осигурено свободното движение на хора, стоки , услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селкото стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото,
митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа
между държавите членки и на всички такси с равностоен на мието ефект и въвежда обща митническа тарифа
при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването
на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в
областта на риболова и др.
В икономически план със своето население от над 500 млн. души през
2011 г. ЕС е създал приблизително 25% от номиналния световен брутен
продукт.Настоящи държави от ЕС
Румъния
Година на присъединяване към ЕС: 2007 г.
Столица: Букурещ
Обща площ: 237 500 км²
Население: 21,5 милиона
Валута: румънска лея
Шенгенско пространство: Не членува в Шенгенско пространство
Пътят на Румъния към Европейския съюз
Румъния, разположена в югоизточната част на Европа, се характеризира с
планинска северна част, а в южната и част се простира обширната долина
на река Дунав. Приближавайки Черно море, реката образува делта, която е
природен резерват, обитаван от безброй местни и мигриращи видове птици.
Румънският парламент е съставен от две камари — Сенат (Senat) и Камара на депутатите (Camera Deputaţilor). Представителите и на двете камари се избират чрез пряко гласуване на всеки четири години.
90 % от населението е от
румънски произход, а 7 % от унгарски. Румънският език, както и повечето
езици от южна Европа, произхожда от латински, въпреки че Румъния е
разделена от другите романоезични държави от славяноезични народи.
Румъния разполага със значителни природни ресурси — нефт, природен газ,
желязо, мед и боксит. Основните промишлени сектори в страната са
металообработващият, нефтохимическият и машиностроителният.
Критичните зони за Румъния
1.Създаване на агенции за изплащане на европейските субсидии за земеделието директно на фермерите, съгласно с общата селскостопанска политика на ЕС;
2.Изграждане на интегрирана администрация и система за контрол в селското стопанство;
3.Изграждане на институции за лечение на селскостопански животни, които могат да бъдат заразени с болестта „луда крава“ и завишаване на контрола върху субпродуктите от тях;
4.Подготовка на информационните системи на данъчната администрация за интеграцията им със системите в другите членове на съюза.
Пътят на Румъния към ЕС
Румъния е първата страна от Централна и Източна Европа, която установява официални отношения с Европейската общност. Дипломатически отношения са установени през 1990 г., а през 1991 г. е сключено Споразумение за търговия и съдействие. През 1995 г. е подписано двустранно Споразумение за Европа.
Румъния представя молбата си за членство в Европейския съюз на 22 юни 1995 г. Решението за приемането на страната е взето на среща на Европейския съвет в Люксембург през декември 1997 г. Официалният старт на преговорите за членство е на 15 февруари 2000 г.
На срещата на върха в Копенхаген през юни 2004 г. ЕС определя 2007 г. като възможна година на присъединяване на България и Румъния към организацията. Тогава европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген нарече срока „труден, но постижим“. ЕС създава предпазна клауза за Румъния и България, която може да отложи членството на двете страни, ако те не се справят с изискванията на съюза. Такова решение може да бъде взето само единодушно от всички членове на ЕС.
На 17 декември 2004 г. ЕС отчита напредъка на Румъния в подготовката й за членство и постановява, че страната ще е в състояние да „поеме задълженията на членството в предвидения срок – 2007 г.“. На 22 февруари 2005 г. Европейската комисия одобрява планираното подписване на Споразумението за присъединяване през април 2005 г. То е подписано на 25 април 2005 г.
На 25 октомври Европейската комисия представя първия мониторингов доклад за двете страни. В частта му за Румъния е отбелязано, че страната е покрила политическите и икономическите критерии за членство. Въпреки това се препоръчват „незабавни мерки“ в няколко области, за да може страната да бъде приета в предвидения срок.
1.Създаване на агенции за изплащане на европейските субсидии за земеделието директно на фермерите, съгласно с общата селскостопанска политика на ЕС;
2.Изграждане на интегрирана администрация и система за контрол в селското стопанство;
3.Изграждане на институции за лечение на селскостопански животни, които могат да бъдат заразени с болестта „луда крава“ и завишаване на контрола върху субпродуктите от тях;
4.Подготовка на информационните системи на данъчната администрация за интеграцията им със системите в другите членове на съюза.
Пътят на Румъния към ЕС
Румъния е първата страна от Централна и Източна Европа, която установява официални отношения с Европейската общност. Дипломатически отношения са установени през 1990 г., а през 1991 г. е сключено Споразумение за търговия и съдействие. През 1995 г. е подписано двустранно Споразумение за Европа.
Румъния представя молбата си за членство в Европейския съюз на 22 юни 1995 г. Решението за приемането на страната е взето на среща на Европейския съвет в Люксембург през декември 1997 г. Официалният старт на преговорите за членство е на 15 февруари 2000 г.
На срещата на върха в Копенхаген през юни 2004 г. ЕС определя 2007 г. като възможна година на присъединяване на България и Румъния към организацията. Тогава европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген нарече срока „труден, но постижим“. ЕС създава предпазна клауза за Румъния и България, която може да отложи членството на двете страни, ако те не се справят с изискванията на съюза. Такова решение може да бъде взето само единодушно от всички членове на ЕС.
На 17 декември 2004 г. ЕС отчита напредъка на Румъния в подготовката й за членство и постановява, че страната ще е в състояние да „поеме задълженията на членството в предвидения срок – 2007 г.“. На 22 февруари 2005 г. Европейската комисия одобрява планираното подписване на Споразумението за присъединяване през април 2005 г. То е подписано на 25 април 2005 г.
На 25 октомври Европейската комисия представя първия мониторингов доклад за двете страни. В частта му за Румъния е отбелязано, че страната е покрила политическите и икономическите критерии за членство. Въпреки това се препоръчват „незабавни мерки“ в няколко области, за да може страната да бъде приета в предвидения срок.
Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със светия престол , Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт. На 1. Януари 2007г. беше приета в Европейския съюз заедно с България.
.jpg)
